Проф. Христо Пимпирев: Прозрачни риби от Антарктида ще плува...
Първата открита от български академик ледена риба е уникална - тя е единственото гръбначно животно без хемоглобин в кръвта
Пингвинът Гошо с шиниран крайник от наши полярници непроменяемо посреща експедицията ни на брега на ледения континент
Живи риби от акваторията на нашия залив в Антарктида, измежду които и неповторимата ледена риба, ще плуват следващата година в Природонаучния музей в Пловдив.
Те ще бъдат пренесени до България от Антарктида в специфични аквариуми с нашия боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ", който се включва за пръв път в 31-вата българска антарктическа експедиция, което я прави историческа.
Рибите ще живеят в аквариуми в пловдивския музей, където за тях ще се поддържа нужната непрекъсната температура от към 0 градуса, удобна за тези организми.
Операцията е в границите на извоюван план, по който работи Природонаучният музей. Това разкри за " Марица " проф. Христо Пимпирев, доайен на българската антарктическа стратегия, началник на годишните национални научни експедиции до базата ни „ Св. Климент Охридски ”, председател-учредител на Българския антарктически институт.
Първата открита от български академик ледена риба провокира възторг. С право, тъй като е уникална - тя е единственото транспарантно гръбначно животно без хемоглобин в кръвта. Приспособила се е към ледените води и живее доста по-дълго от посестримите си на тропиците. Затова изследването на организма и метаболизма й ще открие секрети за оцеляването в рискови условия.
За 31-ви път проф. Пимпирев стяга багажа си, с цел да оглави следващата ни експедиция в Антарктида. Досега не е пропущал нито една - трето десетилетие прекарва по няколко месеца годишно на Ледения континент - негова неизменна обич.
Професорът отпътува в края на януари, ще пресрещне кораба ни в Мар дел Плата край Буенос Айрес, където ще заредят гориво и храна за експедицията. На път към базата ни на остров Ливингстън корабът ще прекоси най-бурните води на Земята - Пролива на Дрейк, където се срещат Атлантическият и Тихият океан.
Антарктик номер 1 не се бои от ледени стихии. Няма самообладание да види още веднъж любимците си - пингвините. Сред тях са децата на българския амулет - пингвина Гошо. Първите полярници го намерили със счупено краче, шинирали го. Приятелката му пингвинка правдиво му носела храна, до момента в който се възвърне. После, години наред, леко накуцващият Гошо и половинката му непроменяемо посрещали българските полярници на брега - било прочувствено до сълзи.
Сега децата на Гошо посрещат българи на остров Ливингстън. Пимпирев е подготвен и за следващата си Коледа на Антарктида - прекарал е там най-малко 20. В съпоставяне със спартанските условия първоначално в този момент там се живее напряко удобно - има даже интернет връзка със света.
Facebook и Инстаграм обаче смениха атмосферата - всеки се рови в телефона, докато преди четяхме книги, танцувахме, свирехме на китари. Сега това споделено благополучие се позабрави, казва ученият със страдание.
На Бъдни вечер полярниците ни ще спазят традициите - постни гозби и пита с пара.
Ако на Коледа времето е хубаво, ще възпламенят свещ в параклиса въз основата и през целия ден ще работят - програмата на всички е натоварена, дилемите - доста.
На Антарктида слънчевото време се употребява оптимално за работа на терен, почива се единствено при неприятно време, изяснява Пимпирев.
Корабът " Св. св. Кирил и Методий " ще остане в региона на антарктическата ни база месец-месец и половина - ще оказва помощ на учените в реализирането на научните планове, след което ще ги върне вкъщи през април.
Антарктида е ледена магия, ледена обич, от която няма изплъзване, няма бракоразвод. Влюбиш ли се един път, е вечно, споделя доайенът антарктик.
Копие на Асенова цитадела краси базата ни
Пловдив и районът са почтено показани на Антарктида, изяснява проф. Пимпирев.
Първият пловдивчанин на Ледения континент е инж. Иван Ташуков, дълготраен чиновник на ЖП управление- Пловдив, отличен алпинист. Инж. Ташуков, умрял през 2018 г,, участва в третата антарктическа експедиция през 1994-1994 година
В експедицията през 2009 година се включва и асеновградският предприемач Бойко Ганев, разпален планинар и странник, с помощта на който на остров Ливингстън има река Чая и връх Цар Асен Втори.
Бизнесменът полярник занесе в базата и признака на Асеновград - копие на Асенова цитадела, и 30 литра асеновградски мавруд, а на параклиса в базата подари икона на Света Богородица.
През 2011 година в 17-ата експедиция се включи Николай Копринков с принос в реализация на интернационален план за създаване на метеорологична станция, която автоматизирано записва непрекъсната информация за атмосферните условия на българската база " Св. Климент Охридски ", даже и когато тя не е населявана. Копринков е някогашен кмет на село Труд и консултант на президента.
За повторно към Антарктида пътува майсторът от Чепеларе Марчо Паунов, на който е поверена значима задача - градежът и действието на товарния въжен превоз край българската база " Св. Климент Охридски ". Съоръжението е основно за преместването на материали към новия лабораторен блок към комплекса.
Паунов ще се включи и в културната стратегия на експедицията с родопска каба гайда.
Връх Марица в леденото царство
Изследователската база “Свети Климент Охридски ” е ситуирана на остров Ливингстън, кръстен на Дейвид Ливингстън, шотландски лекар-мисионер и популярен странник.
Базата е учредена през 1988 година От 1993 година с декрет на президента Желю Желев е наречена в чест на свети Климент Охридски. Стопанисва се от Българския антарктически институт.
В базата се правят проучвания в региона на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално присъединяване. През 2005 година посетител в базата беше президентът Георги Първанов.
На 5.5 км разстояние през платото Балкан се намира испанската база " Крал Хуан Карлос ".
В Антарктида има върхове Пловдив, Марица, Ботев, Калофер, Карлово, Левски, Кричим, ледници Мусала, Пирин, Сопот, носове Куклен, Пазарджик, Перелик, Смолян, Вазов, Гела, Батак, както и залив Хисаря.
Атлантическият стопаджия
Навръх 70-тия си празник проф. Христо Пимпирев показва осмата си подред и първа биографична книга " Атлантическият стопаджия ". За пръв път известният академик открехва завесата към вълнуващи персонални истории, в това число първите му любовни трепети.
Професорът е съавтор и на неповторимо гастрономическо издание " Антарктическа кухня " с предписания на 36 готвачи на полярни бази от 29 страни. Известният академик е и отличен артист - играе самия себе си, началник на българските полярници, в завладяващия филм " Писма от Антарктида ". На него се дължи музикалното събитие на остров Ливингстън - концерти на виртуоза кавалджия Теодосий Спасов и китариста Християн Цветков.
Професорът стъпва пръв на Южния полюс
Бряг и хладилник на Антарктида носят името на професор Христо Пимпирев. На 8 януари 2013 година той става първият българин, развял родния трикольор на Южния полюс.
„ Мястото е вълшебно. Сковано е от 3 км лед. Температурите през зимата падат до минус 83 - като на Марс “, разказва професорът.
Обиколил е топли божествен дестинации - Колумбия, Аржентина, Виетнам, само че в никакъв случай не изневерява на огромната си обич - Антарктида. Останал непреклонен на изкусителни предложения.
През 1990 година от Съюз на демократичните сили му оферират да стане народен представител във Велико народно събрание, само че Пимпирев отхвърля. През 1991-1992 година отхвърля оферта на международна компания за месечна заплата 10 000 $.
Гордее се с внучката Софи Жени Елизабет Пимпирева-Тапинг
Проф. Пимпирев е безапелационен, че коренът би трябвало да се помни - това ти дава сили и не ти разрешава да си вириш носа. Затова не не помни родния Лясковец - нарекъл е на негово име затрупан с лед връх в Тангра планина на остров Ливингстън.
Не приема легендата, че фамилното име идва от болярина Пимпир от антуража на цар Калоян.
Звучи красиво, само че нямам доверие на тази версия. Заради продължителното и сурово турско иго ние, българите, можем да проследим потеклото си обратно във времето едвам 200-250 години, счита ученият.
С обичаната си щерка Теодора, която живее и работи в Лондон, професорът споделя обща уязвимост - риболова. През март 2020 година в Кралската университетска болница в английската столица се роди внучката му - Софи Жени Елизабет Пимпирева-Тапинг.
Знаменитият полярник: Наши учени разкриха злато в скалите до базата
България е измежду 29-те страни, които могат да се възползват от благосъстоянията на Ледения континент
- Проф. Пимпирев, с какво е неповторима 31-вата българска антарктическа експедиция?
- За пръв път български боен научноизследователски транспортен съд ще стигне до Ледения континент. Тази експедиция отваря нова епоха в българските полярни проучвания. Включването на нашия научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ е доста значимо освен за българските полярни проучвания. За пръв път нашите учени ще изследват Световния океан. Досега наш научноизследователски транспортен съд не беше излизал от Черно море. Горд съм, че към този момент сме на международната морска карта, че проучванията ни вече излизат отвън нашето затворено континентално море.
На земята към този момент живеем 8 милиарда души и Световният океан е източникът, който ще ни храни. Само че той е доста сензитивен към световните климатични промени. Това прави проучванията на химичния състав, на придвижването на морската вода, на теченията извънредно значими за цялата климатична система, а оттова за живота на човечеството.
Промяната в посоката на единствено едно океанско течение може да докара до коренна смяна на климата. Например смяна в посоката на течението Гълфстрийм ще докара до полярен климат във Англия и северните страни.
- Защо е толкоз значимо да сме измежду 29-те страни, проучващи Антарктида?
- Затворената общественост на 29-те страни, консултативни членки на Антарктическия контракт, дефинира ориста на една десета част от нашата планета. През май на консултативното заседание в Берлин беше отхвърлена молбата на Канада да стане консултативна членка на Антарктическия контракт.
Китай и Русия постановиха несъгласие. Разбира се, намеси се и политическият фактор по отношение на войната в Украйна, само че този случай е следващо удостоверение на това какъв брой е значимо наличието на България измежду тези страни.
Освен част от научните планове по изследване на климатичните промени, от които зависи животът на човечеството, сме част и от световната геополитика.
- Ще може ли в обозримо бъдеще да стартира разработка на богатите на потребни изкопаеми региони на Антарктида? Ще можем ли да се възползваме от това?
- Разбира се, че ще можем да се възползваме - от благосъстоянията на Ледения континент ще се възползват главно страните консултативни членки, които са там и вършат проучвания от години. Съвсем неотдавна нашите учени потвърдиха съществуването на злато в скалите наоколо с българската база. Но на Ледения континент има находища и от други доста скъпи метали - литий, кобалт. Това са метали, нужни за производството на всяка батерия - било за електрическите коли, било за мобилните ни телефони. В напълно обозримо бъдеще ще стартира рандеман на благосъстоянията на Антарктида, ще падне мораториумът, натрапен сега за употребата им.
- Кои са най-важните български открития за тези над три десетилетия изследвания в Антарктида?
- Не е единствено откритото злато. Имаме най-малко 11 научни планове, по които ще се работи в Антарктида. Освен геоложките в покрайнините на българската база, се реализират доста биоложки планове. Организмовият свят там е неповторим, изследват се ендемичните микроорганизми, които ги няма на никое място другаде на нашата планета. От тях се извличат характерни ензими за медикаменти, с които можем да се борим с нелечими заболявания.
Със стоплянето на климата се размразява замръзналата хилядолетия почва, съживяват се непознати на човечеството микроорганизми. Някои от тях могат да бъдат рискови, болестотворни. Това прави проучването на почвата в Антарктида доста значимо за цялото човечество.
- Кои обстановки на ръба в Антарктида няма да забравите?
- Започнахме безусловно от нулата, с финансиране от спонсори, с хранителни дажби. Оставали сме без храна, правили сме си салата от водорасли.
Когато стъпихме на Ледения континент, там други страни към този момент имаха оборудвани съвременни бази.
В края на една от експедициите последните от екипа трябваше да се върнат с туристически транспортен съд, който не съумя да ги вземе поради бурното море.
Нашата база към този момент беше зазимена. С позволение на съседите ни испанци българите се приютиха в тяхната база, до която вървяха пеш километри през ледника. Ситуацията беше на ръба - през март на Антарктида идва зимата. За наш шанс спасението за българите пристигна с транспортен съд, който прибираше украинските полярници.
- С какво ви сграбчи леденият свят?
- Това е доста хубав мраз, измежду най-чистата естествена среда на земята. Там се чувстваш рафиниран.
Човешките връзки са доста по-чисти, хората разчитат един на различен, любовта е на респект.
Пингвинът Гошо с шиниран крайник от наши полярници непроменяемо посреща експедицията ни на брега на ледения континент
Живи риби от акваторията на нашия залив в Антарктида, измежду които и неповторимата ледена риба, ще плуват следващата година в Природонаучния музей в Пловдив.
Те ще бъдат пренесени до България от Антарктида в специфични аквариуми с нашия боен научноизследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ", който се включва за пръв път в 31-вата българска антарктическа експедиция, което я прави историческа.
Рибите ще живеят в аквариуми в пловдивския музей, където за тях ще се поддържа нужната непрекъсната температура от към 0 градуса, удобна за тези организми.
Операцията е в границите на извоюван план, по който работи Природонаучният музей. Това разкри за " Марица " проф. Христо Пимпирев, доайен на българската антарктическа стратегия, началник на годишните национални научни експедиции до базата ни „ Св. Климент Охридски ”, председател-учредител на Българския антарктически институт.
Първата открита от български академик ледена риба провокира възторг. С право, тъй като е уникална - тя е единственото транспарантно гръбначно животно без хемоглобин в кръвта. Приспособила се е към ледените води и живее доста по-дълго от посестримите си на тропиците. Затова изследването на организма и метаболизма й ще открие секрети за оцеляването в рискови условия.
За 31-ви път проф. Пимпирев стяга багажа си, с цел да оглави следващата ни експедиция в Антарктида. Досега не е пропущал нито една - трето десетилетие прекарва по няколко месеца годишно на Ледения континент - негова неизменна обич.
Професорът отпътува в края на януари, ще пресрещне кораба ни в Мар дел Плата край Буенос Айрес, където ще заредят гориво и храна за експедицията. На път към базата ни на остров Ливингстън корабът ще прекоси най-бурните води на Земята - Пролива на Дрейк, където се срещат Атлантическият и Тихият океан.
Антарктик номер 1 не се бои от ледени стихии. Няма самообладание да види още веднъж любимците си - пингвините. Сред тях са децата на българския амулет - пингвина Гошо. Първите полярници го намерили със счупено краче, шинирали го. Приятелката му пингвинка правдиво му носела храна, до момента в който се възвърне. После, години наред, леко накуцващият Гошо и половинката му непроменяемо посрещали българските полярници на брега - било прочувствено до сълзи.
Сега децата на Гошо посрещат българи на остров Ливингстън. Пимпирев е подготвен и за следващата си Коледа на Антарктида - прекарал е там най-малко 20. В съпоставяне със спартанските условия първоначално в този момент там се живее напряко удобно - има даже интернет връзка със света.
Facebook и Инстаграм обаче смениха атмосферата - всеки се рови в телефона, докато преди четяхме книги, танцувахме, свирехме на китари. Сега това споделено благополучие се позабрави, казва ученият със страдание.
На Бъдни вечер полярниците ни ще спазят традициите - постни гозби и пита с пара.
Ако на Коледа времето е хубаво, ще възпламенят свещ в параклиса въз основата и през целия ден ще работят - програмата на всички е натоварена, дилемите - доста.
На Антарктида слънчевото време се употребява оптимално за работа на терен, почива се единствено при неприятно време, изяснява Пимпирев.
Корабът " Св. св. Кирил и Методий " ще остане в региона на антарктическата ни база месец-месец и половина - ще оказва помощ на учените в реализирането на научните планове, след което ще ги върне вкъщи през април.
Антарктида е ледена магия, ледена обич, от която няма изплъзване, няма бракоразвод. Влюбиш ли се един път, е вечно, споделя доайенът антарктик.
Копие на Асенова цитадела краси базата ни
Пловдив и районът са почтено показани на Антарктида, изяснява проф. Пимпирев.
Първият пловдивчанин на Ледения континент е инж. Иван Ташуков, дълготраен чиновник на ЖП управление- Пловдив, отличен алпинист. Инж. Ташуков, умрял през 2018 г,, участва в третата антарктическа експедиция през 1994-1994 година
В експедицията през 2009 година се включва и асеновградският предприемач Бойко Ганев, разпален планинар и странник, с помощта на който на остров Ливингстън има река Чая и връх Цар Асен Втори.
Бизнесменът полярник занесе в базата и признака на Асеновград - копие на Асенова цитадела, и 30 литра асеновградски мавруд, а на параклиса в базата подари икона на Света Богородица.
През 2011 година в 17-ата експедиция се включи Николай Копринков с принос в реализация на интернационален план за създаване на метеорологична станция, която автоматизирано записва непрекъсната информация за атмосферните условия на българската база " Св. Климент Охридски ", даже и когато тя не е населявана. Копринков е някогашен кмет на село Труд и консултант на президента.
За повторно към Антарктида пътува майсторът от Чепеларе Марчо Паунов, на който е поверена значима задача - градежът и действието на товарния въжен превоз край българската база " Св. Климент Охридски ". Съоръжението е основно за преместването на материали към новия лабораторен блок към комплекса.
Паунов ще се включи и в културната стратегия на експедицията с родопска каба гайда.
Връх Марица в леденото царство
Изследователската база “Свети Климент Охридски ” е ситуирана на остров Ливингстън, кръстен на Дейвид Ливингстън, шотландски лекар-мисионер и популярен странник.
Базата е учредена през 1988 година От 1993 година с декрет на президента Желю Желев е наречена в чест на свети Климент Охридски. Стопанисва се от Българския антарктически институт.
В базата се правят проучвания в региона на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално присъединяване. През 2005 година посетител в базата беше президентът Георги Първанов.
На 5.5 км разстояние през платото Балкан се намира испанската база " Крал Хуан Карлос ".
В Антарктида има върхове Пловдив, Марица, Ботев, Калофер, Карлово, Левски, Кричим, ледници Мусала, Пирин, Сопот, носове Куклен, Пазарджик, Перелик, Смолян, Вазов, Гела, Батак, както и залив Хисаря.
Атлантическият стопаджия
Навръх 70-тия си празник проф. Христо Пимпирев показва осмата си подред и първа биографична книга " Атлантическият стопаджия ". За пръв път известният академик открехва завесата към вълнуващи персонални истории, в това число първите му любовни трепети.
Професорът е съавтор и на неповторимо гастрономическо издание " Антарктическа кухня " с предписания на 36 готвачи на полярни бази от 29 страни. Известният академик е и отличен артист - играе самия себе си, началник на българските полярници, в завладяващия филм " Писма от Антарктида ". На него се дължи музикалното събитие на остров Ливингстън - концерти на виртуоза кавалджия Теодосий Спасов и китариста Християн Цветков.
Професорът стъпва пръв на Южния полюс
Бряг и хладилник на Антарктида носят името на професор Христо Пимпирев. На 8 януари 2013 година той става първият българин, развял родния трикольор на Южния полюс.
„ Мястото е вълшебно. Сковано е от 3 км лед. Температурите през зимата падат до минус 83 - като на Марс “, разказва професорът.
Обиколил е топли божествен дестинации - Колумбия, Аржентина, Виетнам, само че в никакъв случай не изневерява на огромната си обич - Антарктида. Останал непреклонен на изкусителни предложения.
През 1990 година от Съюз на демократичните сили му оферират да стане народен представител във Велико народно събрание, само че Пимпирев отхвърля. През 1991-1992 година отхвърля оферта на международна компания за месечна заплата 10 000 $.
Гордее се с внучката Софи Жени Елизабет Пимпирева-Тапинг
Проф. Пимпирев е безапелационен, че коренът би трябвало да се помни - това ти дава сили и не ти разрешава да си вириш носа. Затова не не помни родния Лясковец - нарекъл е на негово име затрупан с лед връх в Тангра планина на остров Ливингстън.
Не приема легендата, че фамилното име идва от болярина Пимпир от антуража на цар Калоян.
Звучи красиво, само че нямам доверие на тази версия. Заради продължителното и сурово турско иго ние, българите, можем да проследим потеклото си обратно във времето едвам 200-250 години, счита ученият.
С обичаната си щерка Теодора, която живее и работи в Лондон, професорът споделя обща уязвимост - риболова. През март 2020 година в Кралската университетска болница в английската столица се роди внучката му - Софи Жени Елизабет Пимпирева-Тапинг.
Знаменитият полярник: Наши учени разкриха злато в скалите до базата
България е измежду 29-те страни, които могат да се възползват от благосъстоянията на Ледения континент
- Проф. Пимпирев, с какво е неповторима 31-вата българска антарктическа експедиция?
- За пръв път български боен научноизследователски транспортен съд ще стигне до Ледения континент. Тази експедиция отваря нова епоха в българските полярни проучвания. Включването на нашия научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ е доста значимо освен за българските полярни проучвания. За пръв път нашите учени ще изследват Световния океан. Досега наш научноизследователски транспортен съд не беше излизал от Черно море. Горд съм, че към този момент сме на международната морска карта, че проучванията ни вече излизат отвън нашето затворено континентално море.
На земята към този момент живеем 8 милиарда души и Световният океан е източникът, който ще ни храни. Само че той е доста сензитивен към световните климатични промени. Това прави проучванията на химичния състав, на придвижването на морската вода, на теченията извънредно значими за цялата климатична система, а оттова за живота на човечеството.
Промяната в посоката на единствено едно океанско течение може да докара до коренна смяна на климата. Например смяна в посоката на течението Гълфстрийм ще докара до полярен климат във Англия и северните страни.
- Защо е толкоз значимо да сме измежду 29-те страни, проучващи Антарктида?
- Затворената общественост на 29-те страни, консултативни членки на Антарктическия контракт, дефинира ориста на една десета част от нашата планета. През май на консултативното заседание в Берлин беше отхвърлена молбата на Канада да стане консултативна членка на Антарктическия контракт.
Китай и Русия постановиха несъгласие. Разбира се, намеси се и политическият фактор по отношение на войната в Украйна, само че този случай е следващо удостоверение на това какъв брой е значимо наличието на България измежду тези страни.
Освен част от научните планове по изследване на климатичните промени, от които зависи животът на човечеството, сме част и от световната геополитика.
- Ще може ли в обозримо бъдеще да стартира разработка на богатите на потребни изкопаеми региони на Антарктида? Ще можем ли да се възползваме от това?
- Разбира се, че ще можем да се възползваме - от благосъстоянията на Ледения континент ще се възползват главно страните консултативни членки, които са там и вършат проучвания от години. Съвсем неотдавна нашите учени потвърдиха съществуването на злато в скалите наоколо с българската база. Но на Ледения континент има находища и от други доста скъпи метали - литий, кобалт. Това са метали, нужни за производството на всяка батерия - било за електрическите коли, било за мобилните ни телефони. В напълно обозримо бъдеще ще стартира рандеман на благосъстоянията на Антарктида, ще падне мораториумът, натрапен сега за употребата им.
- Кои са най-важните български открития за тези над три десетилетия изследвания в Антарктида?
- Не е единствено откритото злато. Имаме най-малко 11 научни планове, по които ще се работи в Антарктида. Освен геоложките в покрайнините на българската база, се реализират доста биоложки планове. Организмовият свят там е неповторим, изследват се ендемичните микроорганизми, които ги няма на никое място другаде на нашата планета. От тях се извличат характерни ензими за медикаменти, с които можем да се борим с нелечими заболявания.
Със стоплянето на климата се размразява замръзналата хилядолетия почва, съживяват се непознати на човечеството микроорганизми. Някои от тях могат да бъдат рискови, болестотворни. Това прави проучването на почвата в Антарктида доста значимо за цялото човечество.
- Кои обстановки на ръба в Антарктида няма да забравите?
- Започнахме безусловно от нулата, с финансиране от спонсори, с хранителни дажби. Оставали сме без храна, правили сме си салата от водорасли.
Когато стъпихме на Ледения континент, там други страни към този момент имаха оборудвани съвременни бази.
В края на една от експедициите последните от екипа трябваше да се върнат с туристически транспортен съд, който не съумя да ги вземе поради бурното море.
Нашата база към този момент беше зазимена. С позволение на съседите ни испанци българите се приютиха в тяхната база, до която вървяха пеш километри през ледника. Ситуацията беше на ръба - през март на Антарктида идва зимата. За наш шанс спасението за българите пристигна с транспортен съд, който прибираше украинските полярници.
- С какво ви сграбчи леденият свят?
- Това е доста хубав мраз, измежду най-чистата естествена среда на земята. Там се чувстваш рафиниран.
Човешките връзки са доста по-чисти, хората разчитат един на различен, любовта е на респект.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ